Догарят свещите
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне?
Дали защото
там край нас остана
в сенките една любов ранена,
невиждаща, бездушна, разпиляна,
с някой, някъде и някак споделена?
Как искам
тука да останем вечно,
очите черни в тъмното да светят,
а не в очакваното бъдеще далечно,
в прераждания някакви далечни.
Прекрасни,
дълги абаносови коси
развихрят Музата ми наранена.
От страсти и копринени мечти,
ще изплетем една вселена.
Благословени,
открили там безкрайната любов,
в полет сред мъглявините звездни,
изпълва тя със див сърдечен зов
човешките душевни бездни.
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне?
Дали защото
там край нас остана
в сенките една любов ранена,
невиждаща, бездушна, разпиляна,
с някой, някъде и някак споделена?
Как искам
тука да останем вечно,
очите черни в тъмното да светят,
а не в очакваното бъдеще далечно,
в прераждания някакви далечни.
Прекрасни,
дълги абаносови коси
развихрят Музата ми наранена.
От страсти и копринени мечти,
ще изплетем една вселена.
Благословени,
открили там безкрайната любов,
в полет сред мъглявините звездни,
изпълва тя със див сърдечен зов
човешките душевни бездни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
Браво