Mar 3, 2006, 10:35 PM

Догарят свещите

  Poetry
893 0 4
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне?

Дали защото
там край нас остана
в сенките една любов ранена,
невиждаща, бездушна, разпиляна,
с някой, някъде и някак споделена?

Как искам
тука да останем вечно,
очите черни в тъмното да светят,
а не в очакваното бъдеще далечно,
в прераждания някакви далечни.

Прекрасни,
дълги абаносови коси
развихрят Музата ми наранена.
От страсти и копринени мечти,
ще изплетем една вселена.

Благословени,
открили там безкрайната любов,
в полет сред мъглявините звездни,
изпълва тя със див сърдечен зов
човешките душевни бездни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...