Mar 3, 2006, 10:35 PM

Догарят свещите

  Poetry
891 0 4
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне?

Дали защото
там край нас остана
в сенките една любов ранена,
невиждаща, бездушна, разпиляна,
с някой, някъде и някак споделена?

Как искам
тука да останем вечно,
очите черни в тъмното да светят,
а не в очакваното бъдеще далечно,
в прераждания някакви далечни.

Прекрасни,
дълги абаносови коси
развихрят Музата ми наранена.
От страсти и копринени мечти,
ще изплетем една вселена.

Благословени,
открили там безкрайната любов,
в полет сред мъглявините звездни,
изпълва тя със див сърдечен зов
човешките душевни бездни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...