5.09.2007 г., 9:14

Догони ме

1K 0 0

Бягам, но оставям стъпки по сухия пясък,
очаквам нещо да сториш,
бягам, на вълните чувам бесния плясък,
тайно искам ти да ме догониш...


Да ме спреш, да ме прегърнеш,
да ми кажеш нещо мило,
сълзите ми с ръка да бършеш,
сърцето ти - от любов да се е свило.


Не спреш ли ме, няма да се върна,
повече смехът ми няма ти да чуеш,
не ме ли викнеш - няма и да се обърна,
просто ще те целуна и завинаги ще си тръгна!


Морето вече стъпките ще е измило,
ще бродиш по пясъка солен,
любовта от сърцето ми ще е изтрило,
докато не ме намериш някой ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...