Sep 5, 2007, 9:14 AM

Догони ме

  Poetry
1K 0 0

Бягам, но оставям стъпки по сухия пясък,
очаквам нещо да сториш,
бягам, на вълните чувам бесния плясък,
тайно искам ти да ме догониш...


Да ме спреш, да ме прегърнеш,
да ми кажеш нещо мило,
сълзите ми с ръка да бършеш,
сърцето ти - от любов да се е свило.


Не спреш ли ме, няма да се върна,
повече смехът ми няма ти да чуеш,
не ме ли викнеш - няма и да се обърна,
просто ще те целуна и завинаги ще си тръгна!


Морето вече стъпките ще е измило,
ще бродиш по пясъка солен,
любовта от сърцето ми ще е изтрило,
докато не ме намериш някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...