Sep 5, 2007, 9:14 AM

Догони ме

  Poetry
1K 0 0

Бягам, но оставям стъпки по сухия пясък,
очаквам нещо да сториш,
бягам, на вълните чувам бесния плясък,
тайно искам ти да ме догониш...


Да ме спреш, да ме прегърнеш,
да ми кажеш нещо мило,
сълзите ми с ръка да бършеш,
сърцето ти - от любов да се е свило.


Не спреш ли ме, няма да се върна,
повече смехът ми няма ти да чуеш,
не ме ли викнеш - няма и да се обърна,
просто ще те целуна и завинаги ще си тръгна!


Морето вече стъпките ще е измило,
ще бродиш по пясъка солен,
любовта от сърцето ми ще е изтрило,
докато не ме намериш някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...