5.07.2019 г., 6:48

Дойдох

567 3 19

Като дързък крадец

дойдох тази нощ

за сърцето ти.

Ти затвори пред мен

всички врати.

А аз, глупачката,

се разплаках.

Седя си така,

окована в сълзи,

а ти се смееш.

Пусни ме навън,

разбойнико!

 

 

22.05.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
  • Просто ми харесват поетичните ти образи!
    А анализ правя за себе си, за да вникна в творбата на даден автор!
    Не чета еднопластово и не претендирам, че моята гледна точка съвпада с авторовата
    диаспора и мисъл!
    Твори и споделяй!
  • Благодаря, Георги.
  • Хубаво.
  • Може би сега ще ми опонираш, че рицар с броня не би могъл да лети, защото бронята е тежка и е против законите на гравитацията. Дори и без броня пак няма да лети, човек не може да лети, защото крилете поемат само определен товар, за да лети с криле, човек би трябвало да има мускули, които са невъзможни. Но има легенда за Икар и никой не я оспорва, въпреки че е несъстоятелна от научна гледна точка, или от гледна точка на истината. Николай, аз смятам, че си много умен и начетен и съм съгласна с повечето от изводите ти. Благодаря ти и че си правиш труда да ме четеш и знам, че намеренията ти са добри, но малко се уморих непрекъснато да обяснявам, че нямам поетична сестра. Моите образи са си мои, независимо от това, кой какво казва, а истината рано или късно излиза на бял свят. Благодаря, че прочете, както и на всички останали.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...