Дойдох, за да ти кажа
Не искам да запомня светлината ти -
онази – през окото на ключалката.
Пращи вината и се впиват пипалата й
в остатъка от спомена. От малкото,
в което се превърна пред очите ми,
защото не можах да се надрасна.
Сънувайки те, бдя като ощипана
и чакам да прескочиш от терасата.
Не искам да запомня светлината ти
с очите на лъжливото си его.
Във парка днес крещят децата ти,
а аз не смея и да ги погледна.
И днес ми е безкрайно зло и вкиснато,
и всяко чувство бъркам със чистилище.
Невинни няма. Иска ли премисляне?
Неука бях. А ти за мен - училище.
Дойдох, за да заровим томахавките.
А ти недей разравя с ръжен спомена.
Дойдох – по-малка и превита и от мравка.
И искам просто да ти кажа, че си много.
© Елена Биларева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!
-
Оздравително е най-точната дума, Краси.
Благодаря на всички! -
"в което се превърна пред очите ми,
защото не можах да се надрасна."
Болезнено и искрено признание,
че истините късни са бодливи
превръщат спомените в рани
и много, много трудно си отиват... -
Пак се стрелва самотна мисъл
към един друг свят… и към теб…
Непокорна пред закона, който написах -
от хомота отскубва се и влияе зле…
Поздрав,Ели!Болезнено и оздравително пътуване си предприела! -
Благодаря ви, че споделихте, приятели: Илко, Алина, Валя, Анна!
-
Много има и в стиха ти,Елена!
Поздравявам те! -
С поздравления! Мъдро и надраснало!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
