2.07.2021 г., 1:25 ч.
Доживотен танц
Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен.
По-пуст и глух, и ням
като в пустиня, стон нечут и неразбран.
Всуе животът си минава,
не прощава и не дава,
напротив взема, граби с пълни шепи,
а ний сме толкоз глухи, слепи.
Глухи, слепи за всичко дето
е най-скъпо,най-свидно за сърцето.
Навреме трябва да ценим,
защото губим твърде рано всичко
и няма да го върнем,
няма да го заменим.
Болка, мъка и тъга
танцуват своя танц в една душа.
Доживотен танц
~ Д. Т. ~
© Десислава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз не съм полагала клетви за вярност, Дари 😉
Следващият път просто ще отминем. -
Както и да гледам, ако има някакъв ефект, то ти и Ив сте най-ефективните причинители (happycry) Базилио и Лиса Алиса ха ха
-
Всички знаем значението на думата "всуе". Толкова е досадно да обсъждаме такива неща. Тези архаични думи са задължителни в речника на всеки пишещ , владеенето им е богатство. Още един допълнителен език. Бих сложила дори и турцизмите към тях. Смешно е да се изтъкват като някаква неповторима оригиналност, от която да вземем да се поучим. "Глас в пустиня" дори не ми се коментира. Обикновено присъства в слаби творби, които обезличават ефекта на метафората, мигновено и, така употребена, не само че не вдига, а смъква нивото. Лоша шега, обратен ефект, както искате, така го наречете.
Апропо, не съм срещала досега творец, оцелял на гърба на друг такъв, а и не ме касае. Имам се за добра плувкиня.
На Деси пожелавам да се порадва сега на тази си слава, защото не е далече моментът, в който Базилио и Лиса Алиса ще се отдалечат, доволни от ефекта който са предизвикали, с намерението никога да не се върнат. Направихте й много лоша услуга, честен кръст! -
Аз тук не знам с кой да се съглася. За мен това не е вълнуващо стихотворение, но всички си имаме различна чувствителност. Това обаче не значи, че Деси не трябва да пише.
-
“Всуе” е старославянска дума, ако не се лъжа. Аз понякога употребявам синонима и: “напусто”. “Глас в пустиня” е метафора, която присъства в Новия Завет. Може би Ботев оттам я е заимствал. Аз лично не гледам на поезията като на изблик на неповторима индивидуалност. Поезията е по-скоро река, в която някои умело плуват, други някак си се крепят на повърхността, а трети се давят. Има и такива, които не умеят да плуват, но качили се на гърба на добрите плувци се опитват да имитират плуване. Също както в живота.
-
И в конкурсите няма такива професионални мнения.
Коментираш написаното, и толкова. Харесало ли ти е, кое не и това е. Защо все някой с някого се подхваща? Персонални чатове между коментиращите.
С Ирка - 🌻 -
Прочитайки този шедьовър на поезията, се почувствах адски бездарна. Нека коленичим и отдадем заслужена почит. Слагам го в Любими!
-
Сия, нормално е да те изненада, не само, защото съм на противното мнение. За мен е достатъчно това, че умея да се аргументира без да обиждам, осъждам, иронизирам и избухвам в неадекватности с противоречиви примери. Това също е безсилие, но го приемам за нормално човешко поведение. Защото, ако бяхме заедно в момента, просто щяхме де си пием кафето. И да спорим, да, но така, че никой да не остане с горчив послевкус. А не да се правим на палячовци по масата. Хората са длъжни да мислят и за тези неща. И въпреки, че понякога си навлизаме в пространствата, лично аз внимавам много да си оставя пролука през която мога да стигна до всеки, ако се наложи. Или така, че да не е неудобно да се стигне до мен, в случай на необходимост. С две думи, говорете каквото намирате за добре. Приемам го И не смятам, че това може да сложи край на отношенията ми с някого в други ситуации. Няма проблем. Дори ми е приятно.
-
Гедеон, не ми влизай под кръста
Нали знаеш, че се усещаме и без да говорим. Няма нужда да изкривяваш имиджа ми, не ми е нужен и не го пазя, както виждаш
Съкрушеният човек не слага ударение върху хорската слепота, глухота, неблагодарност и гьонсуратлък. Той е обърнат единствено към себе си. Отглежда болката си, а когато стане непоносима, я излива навън и не, не е глупост това, че го прави, напротив.
Този стих (ОБАЧЕ) не е вик за помощ, нито молба, нито изплакване. Той е порицание. Несъвместимо по размер дори и с най-малката трагедия. Аз дълбоко съжалявам, че принудихме Деси да обяснява, за което се извинявам. Но, ако ще анализираме, нека да е обективно. Не ми играй доброто ченге. Видяла съм и виждам прекалено много болка около мен, пронизвала ме е, изплаквала съм я. И точно защото е така, имаш щастието да водим този разговор.
Тенкю. -
Стига сте лъгали момичето, хора. Ползвате я като таран в момента, а тя се чуди откъде й е дошло и как да ви върне услугата. Ако копирам още десет такива стихота едва ли ще можете да различите стила й. "Всуе" е толкова често използвана дума в този тип произведения, че е почти очаквана, не впечатлява никого и започва да дразни. Колкото до "глас в пустиня", в стихове след ботевото, издава само абсолютна творческа импотенция. Нищо друго. Много силно се надявам да не искате да превърнете Деси в един наивен Буратино, който да ви вярва безрезервно, докато увисне с главата надолу на някое дърво.
Когато чета такива стихота, не изключвам авторовите преживявания. Тук навярно има тъга и болка. Лошото е, че няма как да се разбере от стихото така, както покъртително е вкарало в нея целия свят барабар с Млечния път. Личните изповеди звучат различно, съвсем различно и разтърсват. Аз може да съм глуха и сляпа за ценните мигове, но ей бога ми, ненавиждам друг автор да говори от мое име. -
"Болка, мъка и тъга
танцуват своя танц в една душа."
Мн ми хареса! -
Да си кажа честно, тук ме доведе коментарът на Абин. Хареса ми коментарът: и първата, и втората му част. Има един разказ на Буковски, май се казваше: “Бележки за чумата”, или нещо подобно. Хубав е, и е по темата. А стихотворението е хубаво и мъдро. Хареса ми употребата на остарели думи като “всуе”, както и метафората “стон като в пустиня”. Хубаво е, че сте чели и Смирненски, а и Ботев, Деси. Радвам се.
-
Искрено Ви благодаря !
-
Това е само моето послание,
изразявам вътрешното си състояние.
Не ми е цел да ви доказвам, убеждавам, критиката не всичката я заслужавам.
Не ги четете тези така елементарни,
никому невълнуващи теми,
а се насладете на приятните сладникави поеми.
Ненужни са ми ваще философки описания
и колко много пълни сте с познания,
как драмата ми твърде глупава
и детска е за вас,
не съм ви интересна, смейте се на глас.
Не знаете за случилото се на другия отсреща,
прибързвате да съдите веднага ,
но нека е така щом ви тъй приляга. Драматизиране, страдание и смърт,
не виреят само в мене те ,
но на този етап от живота
преобладават в моето сърце
и съзнанието не може да ги спре. -
Приятно!
-
Прави ми впечатление, че при такива генерализации този, който сочи с пръст, някак си по подразбиране се самоотлъчва от плебса и ние трябва да си направим изводите, че е единственият прогледнал и да се чукнем по главите. Прогледнал за един живот пустиня мрачна, лишен от смисъл, сив и грозен, а някакви слабоумци отдолу дори не знаят какво да го правят. И накрая поуката с "невидимото за очите". Съкрушително. за прогледналия. Не бих желала толкова познание. Да различавам цветовете ми стига.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Въпреки, че донякъде завидях на Дес. И си пожелах един такъв поучителен разговор и под мое стихо. Не се майтапя. Гуш и цун от мен, на всички!🌌