Доживотен танц
Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен.
По-пуст и глух, и ням
като в пустиня, стон нечут и неразбран.
Всуе животът си минава,
не прощава и не дава,
напротив взема, граби с пълни шепи,
а ний сме толкоз глухи, слепи.
Глухи, слепи за всичко дето
е най-скъпо,най-свидно за сърцето.
Навреме трябва да ценим,
защото губим твърде рано всичко
и няма да го върнем,
няма да го заменим.
Болка, мъка и тъга
танцуват своя танц в една душа.
Доживотен танц
~ Д. Т. ~
© Десислава All rights reserved.
