Докато изчезна
заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо
че всеки нов миг
е отекнал
замах на камшик
залите цели немеят
и аз съм безсилен
пред тия напът
да се влюбят във нея
един към устните ù
ще поднася вино
друг ще ù прошепне
как не ù личат годините
и както е свикнала
светът
ще се вихри
в нозете ù
а аз ще я търся
в сълзите на септември
в тишините и бездните
както съм свикнал
докато напълно
изчезна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
