заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо
че всеки нов миг
е отекнал
замах на камшик
залите цели немеят
и аз съм безсилен
пред тия напът
да се влюбят във нея
един към устните ù
ще поднася вино
друг ще ù прошепне
как не ù личат годините
и както е свикнала
светът
ще се вихри
в нозете ù
а аз ще я търся
в сълзите на септември
в тишините и бездните
както съм свикнал
докато напълно
изчезна
© Александър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
