Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
15.04.2008 г., 22:46 ч.

Докато живях 

  Поезия » Друга
1340 0 4
Докато летях, издишвах небето с очи,
опиянена, пронизвана от светлина,
аз разпръсвах капки от безименни мечти,
съскащи под моята ледена топлина.

Докато падах, аз вдишвах сълзи от страх,
губех слепотата, пълзяща в моето дихание,
поглъщах реалността, облечена във прах,
родих живота си, кърмен със страдание.

Докато пълзях, аз обикнах тъмнината,
поддържах живота си със кървави ръце,
срязах сенките, изпълнени в празнината,
от дъха им туптеше гнилото ми сърце.

Докато умирах, аз изплаквах тишина
и криех страха си в своето ридание,
сама, замръзнах в гроб, прикрит от топлина,
прошепнах твоето изрязано стенание.

Докато дишам, търся надежда отронена,
ще намеря пътека през спомена страшен
към обичта ми в безвремие заровена,
за да изродя живота жестоко прашен.























© Димитрина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато дишам
    ___________________
    Браво момиче!
    Животът ти предстои...нека е низ от красиви дихания!
  • Прекрасна идея...прекрасен стих!
    с обич, Димитрина.
    Ще намериш, миличка, пътеката към обичта...
    щом има надежда и вяра...а си и толкова млада!
    Целият живот е пред теб...и красив, и грозен...но жив
    и много, много очарователен...
  • Хареса ми!Браво!Поздрав!
  • Много оригинална идея! Хареса ми стихът ти, браво!
Предложения
: ??:??