Докато живях
Докато летях, издишвах небето с очи,
опиянена, пронизвана от светлина,
аз разпръсвах капки от безименни мечти,
съскащи под моята ледена топлина.
Докато падах, аз вдишвах сълзи от страх,
губех слепотата, пълзяща в моето дихание,
поглъщах реалността, облечена във прах,
родих живота си, кърмен със страдание.
Докато пълзях, аз обикнах тъмнината,
поддържах живота си със кървави ръце,
срязах сенките, изпълнени в празнината,
от дъха им туптеше гнилото ми сърце.
Докато умирах, аз изплаквах тишина
и криех страха си в своето ридание,
сама, замръзнах в гроб, прикрит от топлина,
прошепнах твоето изрязано стенание.
Докато дишам, търся надежда отронена,
ще намеря пътека през спомена страшен
към обичта ми в безвремие заровена,
за да изродя живота жестоко прашен.
опиянена, пронизвана от светлина,
аз разпръсвах капки от безименни мечти,
съскащи под моята ледена топлина.
Докато падах, аз вдишвах сълзи от страх,
губех слепотата, пълзяща в моето дихание,
поглъщах реалността, облечена във прах,
родих живота си, кърмен със страдание.
Докато пълзях, аз обикнах тъмнината,
поддържах живота си със кървави ръце,
срязах сенките, изпълнени в празнината,
от дъха им туптеше гнилото ми сърце.
Докато умирах, аз изплаквах тишина
и криех страха си в своето ридание,
сама, замръзнах в гроб, прикрит от топлина,
прошепнах твоето изрязано стенание.
Докато дишам, търся надежда отронена,
ще намеря пътека през спомена страшен
към обичта ми в безвремие заровена,
за да изродя живота жестоко прашен.
© Димитрина Иванова All rights reserved.
