ДокАто радвах се
Прости ми, Обич!!!
Без да мисля...
те наказах
аз
-
с Несъвършенството си безгранично...
Каквото трябваше да свърша -
всичко
пропилях...
На думи, лесно е, разбрах... да се обича...
Изгарях сякаш...
Ала пред теб - студен
стоях...
Събудих ли се?
Искам...
Искам...
с полета на Чучулига...
във тебе да се вкопча -
без пощада...
ДокАто радвах се -
ти триста пъти - тихо-просто
ме изстрада...
И
ако има
само миг -
за мен...
То позволи ми - точно - в него
да те Стигна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
