Докато сърцето спре
Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада
и устните в усмивка не цъфтят.
Надеждата потрепващо догаря –
пустинно мъртъв е за мен светът.
За сбогом не отронваш нито дума,
обет си дала сякаш да мълчиш.
Дърво и камък, скъпа, ще продумат,
но не и ти! Безмълвно все стоиш.
Душата ти за мене не милее,
за моята любов не я боли,
за чувствата горещи тя немее,
зазидана зад каменни стени!
В живота много болки аз преглътнах,
но тази болка много ми тежи!
Във мене тя последна ще заглъхне,
когато спре сърце ми да тупти!…
29.04.2012 г. гр. Куклен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
