Докато Те няма
Докато Те няма
Въздух на мазки от четка
увиснал под неми Небета
приклещил синьото чисто
разнася сказание – убийство:
Приплясване на криле
крясък тревожен на птици
Едно самò Небе
мъртви дихания
в застинали неми редици
и много, много зеници
взрени с копнеж в тези редици.
Оловно бездвижно, без повей,
увиснало кобното тихо
да прикове и без гвоздей
и последно издишано…
Странна птица без очи
не мърда от скалата вече дни -
клепач връз сляпо спуща го лениво
в клюнът е увиснало сгърчено Огниво
Нищото потръпна,
в конвулсия предсмъртна
облак по-черен и от черното
поднесе Гълъб на безокото и скверното.
За миг клепачите примигнаха
и пак в изцъкленост застинаха.
Клюнът зейна мокро лакомо
погълна най-бялото на бялото
и две очи повърна и
пак не паснаха на цялото
Ръка се стрелна през мъртвилото
и драсна в кремъка Огнивото
-----------------------------
Слънцето огряло…
мливо всъде се е разпиляло...
гълъби кълват край Воденицата...
и Бяло се оглежда в Плащеницата.
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
