ParvaNova
305 резултата
Нея – Не!
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...
  208 
  1659  11  18 
Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...
  760  10  23 
Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
  668  13  23 
Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...
  492  13 
Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...
  450 
Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...
  475 
Небе за бясно куче
Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде.
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе. ...
  534  15 
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...
  893  16  16 
Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...
  623  12  20 
Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...
  738  14  23 
Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...
  715  12  16 
Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...
  681  13  17 
Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...
  1316  17  24 
Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...
  981  13  10 
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
  617  13  19 
Самотно занимание
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг. ...
  598  12  23 
Конник през Времето
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...
  592  23 
- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...
  1484  15  74 
Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава. ...
  674  11  38 
Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
  825  11  29 
Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...
  810  34 
Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...
  1259  17  49 
Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...
  896  13  41 
Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...
  952  13  43 
Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...
  811  11  25 
Един Таласъм се мята ноще у мен –
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови… ...
  665  25 
Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя? ...
  391  14 
– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...
  800  28 
От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...
  598  11  25 
Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...
  715  10  29 
Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...
  703  10  19 
Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...
  438 
Дим
Дните ми – низа тютюн,
опната – От тука – До тук!
Суховеят подпечатал с юмрук
„тайно четмо” в пергамент – ...
  577  26 
Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...
  527  20 
Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...
  502  12 
Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...
  613  15 
Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката, ...
  541  24 
Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...
  549  24 
Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...
  606  24 
Предложения
: ??:??