Докога?
Докога ще пътувам за никъде?
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено?
Докога ще преследвам и вятъра?
И сълзи ще проливам неистово
безвъзвратно загубила вярата?
Докога ще изтича забързано
през часовника пясъчен времето,
а за мен ще е спряло, посърнало,
ще тежи на плещите ми бремето?
Искам пътища весели, радостни,
със мечти и живот обновени,
без сълзи и без помисли тягостни
и от нова любов окрилени!
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено?
Докога ще преследвам и вятъра?
И сълзи ще проливам неистово
безвъзвратно загубила вярата?
Докога ще изтича забързано
през часовника пясъчен времето,
а за мен ще е спряло, посърнало,
ще тежи на плещите ми бремето?
Искам пътища весели, радостни,
със мечти и живот обновени,
без сълзи и без помисли тягостни
и от нова любов окрилени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
