Докога ще пътувам за никъде?
Докога във самотните влакове
ще попивам аз тайно очите си,
че на гарата никой не чака ме?
Докога ще пътувам безмислено?
Докога ще преследвам и вятъра?
И сълзи ще проливам неистово
безвъзвратно загубила вярата?
Докога ще изтича забързано
през часовника пясъчен времето,
а за мен ще е спряло, посърнало,
ще тежи на плещите ми бремето? ...