12.02.2008 г., 8:03

Докога...

875 0 3


Поисках да те видя.
поисках да докосна...
за малко да усетя твойта топлина...
А ти ми каза:
"Стига драми",
и шумно затвори своята врата...

Какво направих!...
Всичко развалих...
Какво направих!...
Пак се провалих...
Защо! Защо! Защо!
Крещя... дъхът не ми достига...
Ръка протягам -

въздуха улавям...
Стискам здраво в шепи, но, уви...

Там не си отново ти...
Така редя обърканите си слова...
Така сама се питам - Докога!


Glitter Graphics - GlitterLive.com

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жара Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...