12.02.2008 г., 8:03

Докога...

872 0 3


Поисках да те видя.
поисках да докосна...
за малко да усетя твойта топлина...
А ти ми каза:
"Стига драми",
и шумно затвори своята врата...

Какво направих!...
Всичко развалих...
Какво направих!...
Пак се провалих...
Защо! Защо! Защо!
Крещя... дъхът не ми достига...
Ръка протягам -

въздуха улавям...
Стискам здраво в шепи, но, уви...

Там не си отново ти...
Така редя обърканите си слова...
Така сама се питам - Докога!


Glitter Graphics - GlitterLive.com

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жара Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....