16.12.2015 г., 22:42 ч.

Докосната от Бог 

  Поезия » Философска
326 0 3

През слънцето надникна Бог,
огря ме светлина от най-прекрасна краска,
обля ме със спокойствие и любов,
погали ме със нежна ласка.

Помилвана от най-великия Творец
сърцето ми се разтопи от доброта,
пречистена от слънчевият допир
помолих се за моята душа.

И благословена от Божествената мощ
аз зная, че ме чака само щастие
и ще раздавам, Господи, от твоята любов
на всеки, който е нещастен.

 

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, мили момичета!!!
  • Разбира се, че не трявба да се намесваме в пътя на другите! Нямаме право и всеки достига до Бог по различни пътища! Това е свободният избор! Имаме право да изказваме мнение, но не и да налагаме! Важното е да излъчваме любов и по този начин правим щастливи хората около нас! Това съм имала предвид! Благодаря ти за коментара!
  • Един от начините да се раздава от Божията любов, Цвети, е да не се намесваш в живота на другите и да ги оставяш да търсят пътищата към своето щастие. Да не се прекрачва сакралния периметър на Другостта.
    Именно по това се познават слугите на Сатана. Те винаги навлизат в чуждите полета, но не за да сеят, а само за да жънат. Прочие, да се пазим от тях, защото те са навсякъде около нас и най-често се представят за Божии служители или за свързани с Бога. Поздрав за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??