8.06.2008 г., 17:09

Докосни ме

946 0 2

Обичам те. И няма нищо живо,
което да те замени.
Обичам те. Душата ми умира,
когато не я доскосваш ти.

 

Докосни ме. Толкова е просто -
сякаш не си спирал да си мой.
Докосвайки ме, всичко ти ми носиш
и ми даваш причини за живот безброй.

 

Докосни ме! Само това би върнало
туптенето на моето сърце.
Душата ми, дори и преобърната,
копнее пак за твоите ръце.

 

21.09.2001г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....