Обичам те. И няма нищо живо,
което да те замени.
Обичам те. Душата ми умира,
когато не я доскосваш ти.
Докосни ме. Толкова е просто -
сякаш не си спирал да си мой.
Докосвайки ме, всичко ти ми носиш
и ми даваш причини за живот безброй.
Докосни ме! Само това би върнало
туптенето на моето сърце.
Душата ми, дори и преобърната,
копнее пак за твоите ръце.
21.09.2001г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
