Докосни ме
Докосни ме, като вятър във нощта,
чакам те неистово желана,
погали ме, както бриз погалва планина,
целуни ме и ме обуздай с любов за двама.
Вкусвам те със жадните си устни,
твоите намират – парещи и стастни,
цял живот мечтаят да усетят точно теб,
искам те, не се съпротивлявай, моля те недей.
Гледаш ме с очите си прекрасни,
погледът ти ме изгаря, като огън,
искаш силен мъж, а аз съм слаб,
ти ме караш да се чувствам специален.
Чувам нежния ти шепот във нощта,
наелектрализираш ме наистина горещо,
шепна ти в ухото разсъблечена сега,
караш ме да чувствам любовта... отново.
Чувствам, че ме желаеш до полуда,
искаш всичко мое да целуваш
и усещам как от страст обичаш само нази на света,
няма друга като теб да се вълнува.
Искаш да се смея и да плача
мъчиш се, да ме възпитаваш до зори,
искам да не се променяш в здрача,
двамата ще срещнем погледи със очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
