7.09.2015 г., 20:23 ч.  

Докосвай тъмното у мен 

  Поезия » Любовна
710 1 14


Гората тиха е и чиста,
звучи единствено тъга,
и мисълта ти се разлиства...
(присветва щрихче в пепелта).
Сега съвсем излишно.

С въглени ръце те стягат
в твои, (техни?) стръмнини.
Сребриста, плачеща луна мълви
далеч от спомена избягал...
(присветвам, щрихче сред мъгли).

И ден изгаря те (отново), отмива се със писък,
по здрача се разхожда, облял те пак с излишък
от липси...
(присветвам).

Сред мъгли напипвам мрака...
Прости... (угасвам).

(Но нарисувай си ден със мен...)
 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Благодаря ви за милите думи... Радвам се, че съм ви докоснала
  • Йоана, ти си един неизчерпаем извор от вдъхновения! Радвам ти се и те поздравявам за умението и лекотата с които твориш!
  • Силно! Браво, Йоана!
  • Ту си слънчева, ту тъмна. Харесва ми разнообразието. Харесва ми силата на чувството в тези твои редове. Огънят дава много сила, пък макар и прероден от въглен. И луната ти сега е различна на усещане, минорна и подсилваща тъмнината. Хубави, елегантни контрасти правиш.
    Браво, Йоана!
  • Със Владислав Недялков споделям!!!Адмирации!!!
  • Прочетох го няколко пъти.
    Усетих го.
    Съпреживях го!
  • Силно, ритмично, художествено и завладяващо! И пак има ЛУНА! Не знам дали някой ще докосне тъмното у теб, но ти ни докосна с най-светлото от себе си!!!
    Поздрави Йоана, прекрасно е!
  • Харесвам въображението ти, метафоричността. Какво значение имат годините. Просто си го можеш.
  • Наистина голяма оригиналност на стиха,хареса ми ритмика на на стиха и смяната на картините, чудесно стихотворение, Йоана!Адмирации!!!
  • Благодаря ви, много се радвам че този стих ви е харесал Нека нощта е лека за всички ни
  • Много оригинално, със собствен стил.Чувства се лекотата на писане
    и спонтанните мисли, които се изсипват на листа вълнуващи и
    емоционални. Браво!!! Поздрав и лека нощ, Йоана!
  • Своеобразно, интересно...Стил!
  • Спонтанност и неподправеност на чувството, което буквално превзема душата. Много е истинско, Йоана. А същевременно е толкова оригинално казано. Но не преднамерено, а както е изтекло от пукнатината на сърцето. Силно докосваш. Поздравление, Владетелко на словото!
  • Много ми допада този начин на писане!
Предложения
: ??:??