Докосвам те скръбно
На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов
С безкрайна нежност
те докосвам
скръбно и дълбоко
във душата си прокъсана.
Понеже знам,
че нямам нищо друго
да ти дам
освен надеждата,
блуждаеща в изпитите лица.
Един ден,
там,
в родината навъсена,
самотно ще изгрее слънцето –
да стопли бавно
нечии сърца.
Без теб и мен.
За нас отдавна
ще е късно.
Иван Бързаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бързаков Всички права запазени
