На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов
С безкрайна нежност
те докосвам
скръбно и дълбоко
във душата си прокъсана.
Понеже знам,
че нямам нищо друго
да ти дам
освен надеждата,
блуждаеща в изпитите лица.
Един ден,
там,
в родината навъсена,
самотно ще изгрее слънцето –
да стопли бавно
нечии сърца.
Без теб и мен.
За нас отдавна
ще е късно.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
