Докосни се, ще се опариш знам,
Но нима смисълът не е в това?
Без капка жалост и без срам,
на пламтящото сърце зова
Ти чули?
Знаеш ли винаги боли,
но от теб зависи как,
би могло за миг да изгори
и не ще се върне пак.
Ако се хвърлиш в огъня като вода,
ще угасне той в сърце ти
и само пепел, и въглени о да,
ще догарят спомени навети.
Ще боли, но таз любов,

без жал изпепелява,
 в нея да се хвърлиш си готов,
а тя за цял живот ранява.
Ако нагазиш леко, с нежни пръски,
ще се бори, огънят ще устой,
ще извая здрави връзки,
мост един към друг ще построи.
И от таз любов боли,
всеки ден част от тебе изпарява,
но свикваш с нея и дори,
спира вече да те наранява.
Този огън топли и душата храни,
бавно той сърцето завладява,
но намериш ли го ще остане
и на бурите ще устоява.
Това са два пожара лумнали във сърцата,
единият изпепелява, а другия пламти,
единствено зависи само от душата,
колко силно иска да боли...
Докосна се и се опари знам,
видя ли смисъл в това,
без капка жалост и без срам
на изпепеленото сърце зова
Ти чули?