докосване
Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла,
кошер от бетонни тонове,
тежки и ръждиви...
като проповед.
Права съм.
Боли от коленичене.
Почти не чувам вярата,
измислям я.
Жадна съм...
студено е в очите ми,
със пръст изписвам изповед.
Последната.
И пак съм аз,
на тръгване съм същата,
пак грешница,
със вяра все така измислена,
по устните ми само,
нарисувана,
със плахи опити пристъпва
прошката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
Поздрави!!!
