20 feb 2008, 14:30

докосване 

  Poesía
749 0 14

Акустика. Под арката.

Поредна спирка. Отразява ме.

Музика в душата...

Музика ли?!?

Звук от счупени стъкла,

кошер от бетонни тонове,

тежки и ръждиви...

като проповед.

 

Права съм.

Боли от коленичене.

Почти не чувам вярата,

измислям я.

Жадна съм...

студено е в очите ми,

със пръст изписвам изповед.

Последната.

 

И пак съм аз,

на тръгване съм същата,

пак грешница,

със вяра все така измислена,

по устните ми само,

нарисувана,

със плахи опити пристъпва

прошката...

 

 

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??