20 feb 2008, 14:30

докосване

  Poesía
873 0 14

Акустика. Под арката.

Поредна спирка. Отразява ме.

Музика в душата...

Музика ли?!?

Звук от счупени стъкла,

кошер от бетонни тонове,

тежки и ръждиви...

като проповед.

 

Права съм.

Боли от коленичене.

Почти не чувам вярата,

измислям я.

Жадна съм...

студено е в очите ми,

със пръст изписвам изповед.

Последната.

 

И пак съм аз,

на тръгване съм същата,

пак грешница,

със вяра все така измислена,

по устните ми само,

нарисувана,

със плахи опити пристъпва

прошката...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права съм.

    Боли от коленичене.

    Тук ме сразиПоздрави!!!
  • Благодаря ви,че четете
    Леле,Татяна...направо ми върза кънките
    А сега де...много трудно помня имена,а този ник...мисля,че не ми е познат.Наистина ще се радвам да ми пуснеш една пощичка
  • Аплодирам те за прекрасния стих!!
    Трогващ и вълнуващ!
  • Чудесен стих! С теб се познаваме от един форум тежък, Ася. Можеш ли да се сетиш коя съм
  • Прекрасен,силен стих!Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...