Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла,
кошер от бетонни тонове,
тежки и ръждиви...
като проповед.
Права съм.
Боли от коленичене.
Почти не чувам вярата,
измислям я.
Жадна съм...
студено е в очите ми,
със пръст изписвам изповед.
Последната.
И пак съм аз,
на тръгване съм същата,
пак грешница,
със вяра все така измислена,
по устните ми само,
нарисувана,
със плахи опити пристъпва
прошката...
© Ася Todos los derechos reservados
Боли от коленичене.
Тук ме сразиПоздрави!!!