докосване

Poetry

870 0 14

Акустика. Под арката.

Поредна спирка. Отразява ме.

Музика в душата...

Музика ли?!?

Звук от счупени стъкла,

кошер от бетонни тонове,

тежки и ръждиви...

като проповед.

Права съм.

Боли от коленичене.

Почти не чувам вярата,

измислям я.

Жадна съм...

студено е в очите ми,

със пръст изписвам изповед.

Последната.

И пак съм аз,

на тръгване съм същата,

пак грешница,

със вяра все така измислена,

по устните ми само,

нарисувана,

със плахи опити пристъпва

прошката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ralina13 (Ралица Стоева)

Права съм.

Боли от коленичене.

Тук ме сразиПоздрави!!!

2008-03-03T16:00:24+02:00
violently (Ася)

Благодаря ви,че четете
Леле,Татяна...направо ми върза кънките
А сега де...много трудно помня имена,а този ник...мисля,че не ми е познат.Наистина ще се радвам да ми пуснеш една пощичка

2008-02-21T14:31:13+02:00
3y3ka (Зузка)

Аплодирам те за прекрасния стих!!
Трогващ и вълнуващ!

2008-02-21T12:45:20+02:00
konche (Криста)

Чудесен стих! С теб се познаваме от един форум тежък, Ася. Можеш ли да се сетиш коя съм

2008-02-20T21:58:33+02:00
lips_of_angels (Ем)

Прекрасен,силен стих!Поздрав!

2008-02-20T20:41:36+02:00