Докосване
С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа?
Къде ли се скиташ?
Немил и недраг.
Къде ли оплетен си в мрежите пак?
Дано те открия във този живот.
Да поседнем на сянка,
за миг поне щастливи.
Да погледнем напред,
за миг душите слели.
Спасение открили във
нашето скромно безвремие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
