С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа?
Къде ли се скиташ?
Немил и недраг.
Къде ли оплетен си в мрежите пак?
Дано те открия във този живот.
Да поседнем на сянка,
за миг поне щастливи.
Да погледнем напред,
за миг душите слели.
Спасение открили във
нашето скромно безвремие.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
