С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа?
Къде ли се скиташ?
Немил и недраг.
Къде ли оплетен си в мрежите пак?
Дано те открия във този живот.
Да поседнем на сянка,
за миг поне щастливи.
Да погледнем напред,
за миг душите слели.
Спасение открили във
нашето скромно безвремие.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
