ДОКРАЙ
Липсваш ми... ти знаеш точно колко.
Дори да не си тук... във мен туптиш.
И там дълбоко скрил си се, по малко
със нокти дращиш и до кръв болиш.
Напомняш ми за времето разделно.
За всеки дъх, поет от суета...
За всяка малка думичка в морето,
с безкрайните вълни на сладостта.
За всяка нощ, изпълнена с копнежи,
когато те приспивах с нежен глас.
За всички малки, трепетни стремежи,
секундно преподреждани за нас.
Запалвахме звездите във небето,
Луната се усмихваше с очи...
и знаеше, че всяка малка роля
играехме добре, но ще горчи.
Едва ли всяка обич е последна
и всичко зародило се е с край.
Но знам поне, че тази бе поредна.
Играеш ли? Играй поне докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
