Доктор
Доктор
Нима избрал съм си живот такъв,
да си лягам и да ставам в кръв.
В очите на хората живея,
с надеждата че ще оживеят.
В огледалото се гледам аз
и с сълзи на очите се чудя дали съм аз.
Нима живея само заради тях,
да дарявам живот всеки ден.
Нощем аз не мога да заспя,
защото животът ,който искам, е една мечта.
Помагам им всеки ден,
няма ли да дойде някой да спаси и мен.
В критични ситуации ме изпращат те,
но не им се сърдя аз въобще.
Продължавам с мисълта си аз,
че животът ми е като зимен сняг,
като памук пада от небето
и се разтапя на хората в сърцето.
Това стихотворение е създадено в благодарност към всички Доктори по света, за всички тези хора, които жертват живота си да помагат на нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карим Всички права запазени
