Доктор
Доктор
Нима избрал съм си живот такъв,
да си лягам и да ставам в кръв.
В очите на хората живея,
с надеждата че ще оживеят.
В огледалото се гледам аз
и с сълзи на очите се чудя дали съм аз.
Нима живея само заради тях,
да дарявам живот всеки ден.
Нощем аз не мога да заспя,
защото животът ,който искам, е една мечта.
Помагам им всеки ден,
няма ли да дойде някой да спаси и мен.
В критични ситуации ме изпращат те,
но не им се сърдя аз въобще.
Продължавам с мисълта си аз,
че животът ми е като зимен сняг,
като памук пада от небето
и се разтапя на хората в сърцето.
Това стихотворение е създадено в благодарност към всички Доктори по света, за всички тези хора, които жертват живота си да помагат на нас...
© Карим All rights reserved.
