Но сладка моя, не тъжи!
Аз идвам... Моля, не плачù!
Ах, роклята си от лъжи,
махни я - в миг я съблечи!
С прегръдки топли, сред несрета,
с целувки страстни, с меки длани
и с пръстчета като цветчета
лекувам аз дълбоки рани.
По тялото ти мил ще мина -
същинско ангелско перце.
Ще чувстваш полъх от коприна,
ще трепка твоето сърце.
Ще галя леко, ще целувам
и нищо няма да пропусна.
С амброзия ще те лекувам
от душата ми, тъй вкусна.
С най- вълшебната стрела
в тебе огън ще проникне
и във транс- добре дошла -
любовта ще те издигне.
© Асенчо Грудев Всички права запазени