Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21.09.2010 г., 23:22 ч.

Докъде ли? 

  Поезия » Друга
769 0 10

Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?

Питам бялата, луда луна,
ала все зад облаци сиви и тъмни
крие своята пълна снага,
зад две шепи звезди, но бездумни.

И във скута ми капят ли, капят...
като тиха роса окосени сълзи,
а в сърцето ми спомени давят
неизплувала обич във твойте очи.

Лунатичка съм станала сигурно.
По пълнолуние не мога да спя,
и я питам за теб... и за всичко,
дали помниш ме още, и спиш ли сега.

Докъде ли бих стигнала, тичайки
със тази обич-самотница в мойте гърди?
Докъдето душата преглъща илюзии
и превръща мечтите в две течащи реки...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??