Дом
Няма смисъл да плача на глас.
Няма смисъл при теб да се връщам,
да се люшкам - стрелка на компас,
ту напред - ту във старата къща...
... във която израснах... и с прах
пишех тайни под бели завеси -
пеех, плачех, говорех и бях
най-щастлив, най-омразен... но нейсе...
... излетял съм отдавна от там
и през бурите сякаш прелитам
без умора... замръзнал и сам,
но за теб във съня си все питам.
Пак сънувам, че идвам при теб
побелял, уморен и прескитал
и те моля с очи - къшей хляб
върху твойта софра да опитам.
Да се сгуша в любимия стол,
да докосна със пръсти перваза
и шишенцето с шарена сол,
и забравил за всяка омраза...
Пак да скитам във твойте поля
и от твойте потоци да пия,
да откъсна от двора цветя
и в комина ти с вятър да вия...
Да забравя за чуждия свят,
който сутрин ме удря без милост,
да потъна в любимия цвят...
Боже, имам ли толкова смелост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
