17.04.2018 г., 23:10

Дом

422 0 3

В малките нощни часове, 

под притихналия звезден купол, 
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици, 
броим минутите. 
И всичко се разпада на
                 срички,

                         сигнали 
                                 и звуци... 
Не удържам душата си 
и тя литва
над безлюдните улици, 
устремена към своето огледално 
безсъние. 
Ще ти бъда ненатрапчива
компания. 
Безшумно те изпълвам с присъствие, 
като котка намерила дом, 
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...