17.04.2018 г., 23:10 ч.

Дом 

  Поезия
241 0 3

В малките нощни часове, 

под притихналия звезден купол, 
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици, 
броим минутите. 
И всичко се разпада на
                 срички,

                         сигнали 
                                 и звуци... 
Не удържам душата си 
и тя литва
над безлюдните улици, 
устремена към своето огледално 
безсъние. 
Ще ти бъда ненатрапчива
компания. 
Безшумно те изпълвам с присъствие, 
като котка намерила дом, 
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??