17 апр. 2018 г., 23:10

Дом

424 0 3

В малките нощни часове, 

под притихналия звезден купол, 
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици, 
броим минутите. 
И всичко се разпада на
                 срички,

                         сигнали 
                                 и звуци... 
Не удържам душата си 
и тя литва
над безлюдните улици, 
устремена към своето огледално 
безсъние. 
Ще ти бъда ненатрапчива
компания. 
Безшумно те изпълвам с присъствие, 
като котка намерила дом, 
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...