Дом

17 апр. 2018 г., 23:10

Поэзия

252 0 3

В малките нощни часове,

под притихналия звезден купол,
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици,
броим минутите.
И всичко се разпада на
срички,

сигнали
и звуци...
Не удържам душата си
и тя литва
над безлюдните улици,
устремена към своето огледално
безсъние.
Ще ти бъда ненатрапчива
компания.
Безшумно те изпълвам с присъствие,
като котка намерила дом,
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

Дом

Свързани произведения

Комментарии

Предложения