17 abr 2018, 23:10

Дом

  Poesía
425 0 3

В малките нощни часове, 

под притихналия звезден купол, 
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици, 
броим минутите. 
И всичко се разпада на
                 срички,

                         сигнали 
                                 и звуци... 
Не удържам душата си 
и тя литва
над безлюдните улици, 
устремена към своето огледално 
безсъние. 
Ще ти бъда ненатрапчива
компания. 
Безшумно те изпълвам с присъствие, 
като котка намерила дом, 
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...