goredoly (Миглена Цветкова) goredoly (Миглена Цветкова)
18 410
17 abr 2018, 23:10

Дом

  Poesía
430 0 3

В малките нощни часове, 

под притихналия звезден купол, 
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици, 
броим минутите. 
И всичко се разпада на
                 срички,

                         сигнали 
                                 и звуци... 
Не удържам душата си 
и тя литва
над безлюдните улици, 
устремена към своето огледално 
безсъние. 
Ще ти бъда ненатрапчива
компания. 
Безшумно те изпълвам с присъствие, 
като котка намерила дом, 
а сърцето ти пее
малката ни нощна музика.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0