Дом за нежни души
В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети,
макар на сила хваната в капан.
Живеело в душата му детето,
защото не трябвало да бъде сам.
И гонел през хилядите златни ниви,
чужда нежност от росни класове.
А тя преплитала го в танци диви,
пленяващи старешкото сърце.
Но в красотата на тихата илюзия,
под сянката на маска от лъжи,
не надежда, а смърт - не чу ли я?!!
Скрила се под побелелите коси.
И чака сърцето копняло за надежда
да проиграе своя последен ход.
А в острата коса се демонът оглежда,
нетърпелив да пие от наивния живот.
И замахна рязко, покоси душата!...
... кутията със чувства падна на снега!
Блесна в кристален огън светлината,
събраното се пръсна по света...
А на дъното на малката кутия
се спотайвала невинно нежността.
Не бил разбрал как старецът лови я,
че дом от нежност бил това...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
