В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети,
макар на сила хваната в капан.
Живеело в душата му детето,
защото не трябвало да бъде сам.
И гонел през хилядите златни ниви,
чужда нежност от росни класове.
А тя преплитала го в танци диви,
пленяващи старешкото сърце. ...