icohim (Христо Стоянов)
182 985
Feb 20, 2009, 7:45 AM

Дом за нежни души 

  Poetry » Other
820 0 7
 

В кутия дървена, по полица прашна,

събирал старец чувства от света.

Ловял ги кротко, но в примка страшна,

ала не можел да затвори нежността.

А искал той нежност да усети,

макар на сила хваната в капан.

Живеело в душата му детето,

защото не трябвало да бъде сам.

И гонел през хилядите златни ниви,

чужда нежност от росни класове.

А тя преплитала го в танци диви,

пленяващи старешкото сърце.

Но в красотата на тихата илюзия,

под сянката на маска от лъжи,

не надежда, а смърт - не чу ли я?!!

Скрила се под побелелите коси.

И чака сърцето копняло за надежда

да проиграе своя последен ход.

А в острата коса се демонът оглежда,

нетърпелив да пие от наивния живот.

И замахна рязко, покоси душата!...

... кутията със чувства падна на снега!

Блесна в кристален огън светлината,

събраното се пръсна по света...

А на дъното на малката кутия

се спотайвала невинно нежността.

Не бил разбрал как старецът лови я,

че дом от нежност бил това...!

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??