Дом за нежни души
В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети,
макар на сила хваната в капан.
Живеело в душата му детето,
защото не трябвало да бъде сам.
И гонел през хилядите златни ниви,
чужда нежност от росни класове.
А тя преплитала го в танци диви,
пленяващи старешкото сърце.
Но в красотата на тихата илюзия,
под сянката на маска от лъжи,
не надежда, а смърт - не чу ли я?!!
Скрила се под побелелите коси.
И чака сърцето копняло за надежда
да проиграе своя последен ход.
А в острата коса се демонът оглежда,
нетърпелив да пие от наивния живот.
И замахна рязко, покоси душата!...
... кутията със чувства падна на снега!
Блесна в кристален огън светлината,
събраното се пръсна по света...
А на дъното на малката кутия
се спотайвала невинно нежността.
Не бил разбрал как старецът лови я,
че дом от нежност бил това...!
© Христо Стоянов All rights reserved.
