Донесе ми червени рози...
Донесе ми червени рози...
Донесе ми червени рози,
но от тях останаха единствено бодлите!
От спомените сладки, от твоите целувки
заличиха се следите!
Донесе ми червени рози
в онзи летен ден,
но да бъде слънчев
той не беше отреден!
Донесе ми червени рози
със усмивка по-нежна от зората,
но след веселия смях остана само
... тишината.
Донесе ми червени рози,
вярвайки, че ме обичаш,
без дори да подозираш,
че от всичко ти ще се отричаш!
Донесе ми червени рози,
но увехнали са те сега...
Единствени листенцата напомнят
за отминалите времена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Стоянова Всички права запазени