8.01.2012 г., 21:53 ч.
Донкихотовци
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи,
макар юнакът да е сам на коня.
А на финала просто си отиват
без фойерверки и балони.
Къде е, скъпи Санчо, свободата,
щом всичко свършва тъй горчиво?
Мираж ли е или пък злато?
Лъжа ли... Толкоз сполучлива?
Те чашите до дъно ги изпиват,
с надеждата поне за Дулсинея.
Кръчмарю, време е да си отиват,
понеже тук са уморени да живеят.
© Юлия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
А, ми то това е целта
-
Твоите стихове трудно се коментират, четеш и загубваш ума и дума...
Но винаги си стува! -
на това се отговаря с дискретен реверанс Благодаря!
-
браво, браво!...
-
Привет на всички - прочели и харесали Ще ви постна тук още едно мое на тази тематика, но доста по-старо,/ по-специално към Златка е
Втори дубъл
Защото те те мислеха за луд,
но всъщност беше прост сценарий.
Ти влезе в роля - ролята на шут,
и принцове направи от кръчмари.
Доспехите - те бяха твоя реквизит -
незаменима част от теб в декора.
Самият ти - зад лудостта си скрит,
воюва с "мелници"наместо с хора.
Защо ти беше цял спектакъл ?
Да промениш света е невъзможно.
И мислиш - Дулсинея ще те чака,
да паднеш пред нозете й набожно.
Кихоте!Погледни и съвземи се -
масовка"мелници"се пръсна да вечеря.
А Дулсинея,неплатената актриса,
на щат при Санчо е от вчера.
14.09.2010 / колко бързо минава това време, бре!/ -
Да, време е.
Юлия! Благодаря! -
браво от мен!
-
И на мен ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
браво!