Донкихотовци
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи,
макар юнакът да е сам на коня.
А на финала просто си отиват
без фойерверки и балони.
Къде е, скъпи Санчо, свободата,
щом всичко свършва тъй горчиво?
Мираж ли е или пък злато?
Лъжа ли... Толкоз сполучлива?
Те чашите до дъно ги изпиват,
с надеждата поне за Дулсинея.
Кръчмарю, време е да си отиват,
понеже тук са уморени да живеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
