ulianka (Юлия)
85 296
Jan 8, 2012, 9:53 PM

Донкихотовци 

  Poetry » Phylosophy
932 0 10

Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.

Но бяха в лудостта щастливи,
макар юнакът да е сам на коня.
А на финала просто си отиват
без фойерверки и балони.

Къде е, скъпи Санчо, свободата,
щом всичко свършва тъй горчиво?
Мираж ли е или пък злато?
Лъжа ли... Толкоз сполучлива?

Те чашите до дъно ги изпиват,
с надеждата поне за Дулсинея.
Кръчмарю, време е да си отиват,
понеже тук са уморени да живеят.

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много ми хареса!
    браво!
  • А, ми то това е целта
  • Твоите стихове трудно се коментират, четеш и загубваш ума и дума...
    Но винаги си стува!
  • на това се отговаря с дискретен реверанс Благодаря!
  • браво, браво!...
  • Привет на всички - прочели и харесали Ще ви постна тук още едно мое на тази тематика, но доста по-старо,/ по-специално към Златка е

    Втори дубъл

    Защото те те мислеха за луд,
    но всъщност беше прост сценарий.
    Ти влезе в роля - ролята на шут,
    и принцове направи от кръчмари.

    Доспехите - те бяха твоя реквизит -
    незаменима част от теб в декора.
    Самият ти - зад лудостта си скрит,
    воюва с "мелници"наместо с хора.

    Защо ти беше цял спектакъл ?
    Да промениш света е невъзможно.
    И мислиш - Дулсинея ще те чака,
    да паднеш пред нозете й набожно.

    Кихоте!Погледни и съвземи се -
    масовка"мелници"се пръсна да вечеря.
    А Дулсинея,неплатената актриса,
    на щат при Санчо е от вчера.

    14.09.2010 / колко бързо минава това време, бре!/
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115511

    Харесах
  • Да, време е.
    Юлия! Благодаря!
  • браво от мен!
  • И на мен ми хареса.
Random works
: ??:??