Доносникът
Малка надежда крепи днес мужика:
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява!
Как в култ го издига, как срича за мъст!
Как му се мазни с безмозъчна плява,
и му величае невръстният ръст.
Крепи го мужика - предишното време.
Живее във свой пионерски дворец.
Свита в душата му - подлогата дреме!
Мечтае да стане отново подлец!
Отново да снася за свои колеги.
С донос след донос напред да върви!
Няма спокойствие отдавна за него.
Няма за вицове… кого да топи.
Юри
Йовев
Март
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
