Дори когато любовта изстине,

имай смелост да признаеш и това,

че някога горещо си обичал,

макар сега то да не е така.

Дори когато всичко си отиде,

запази си спомена за мен...

той тихичко ще ти напомня

как срещна ме в онзи ден.

Дори когато искаш да си с някой,

обади се – сам не ще да бъдеш ти.

Нищо че любовта ни я няма –

оставаме приятели, нали?

Дори когато дойда аз при тебе,

и аз останала на този свят сама,

не си мисли, че любовта ти прося,

не ще се върна никога назад!

Дори когато погледа ми срещаш,

искрящ от обич,  тебе да гори,

погледай ме, не се обръщай,

за да видиш колко ме боли!

Дори когато “Добър ден” ти кажа,

не отминавай, поздрави.

Знам, трудно е, но ти реши,

така да бъде, да се разделим.

Дори когато се разкаеш.

Не бягай, недей да свеждаш погледа си мил.

Нима за мене искаш да забравиш?

Защо? Нима виновна съм, кажи?