Дори когато с тебе пишем стих

Поезия

941 0 5

Светът за тебе бе свиреп, озъбен

от мъка, грях, виновност, изтъкан

в образ мил, останал вечно скръбен:

всеки ден за тебе беше изтерзан,

но аз съзрях творящо благородство

на мило и невинно същество

и влязох в стихията на родство,

идентичността ни стана естество,

водещо в път на съзидание -

изгря дъгата в образ на светлик,

превърнал се в очарование

чрез съграден за двамата ни лик.

- Дори когато с тебе пишем стих,

гласът на любовта остава мил и тих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

MOJSEI (Валери Рибаров)

Градациите на любовното чувство, наистина са неизброими, но тук се посова нейната дълбочинна основа, благодарение на която се запазва съпреживяването на влюбените, а неговото нъкърняване вече бележи гранична ситуация, чрез която любовта се самозащитава.
Поздрав!

2007-01-27T11:13:17+02:00
didislava (Дидислава)

Понякога може и да не е толкова тих и мил, може да е като шум от много води ... и да заглушава дори здравия разум

2007-01-27T10:55:42+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей Ласка, здравей, Анета!
Много сте мили и двете с коментарите си.
Поздрави!

2007-01-26T21:14:01+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Извървян път, достигната цел.
Наистина гласа е мил и тих ...
и на двама ви (понякога .

Поздрав и усмивка.

2007-01-26T17:32:38+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Винаги е мил и тих гласът й!

2007-01-26T15:44:11+02:00