MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
26 янв. 2007 г., 15:23

Дори когато с тебе пишем стих 

  Поэзия
724 0 5


 

Светът за тебе бе свиреп, озъбен

от мъка, грях, виновност, изтъкан

в образ мил, останал вечно скръбен:

всеки ден за тебе беше изтерзан,

но аз съзрях творящо благородство

на мило и невинно същество

и влязох в стихията на родство,

идентичността ни стана естество,

водещо в път на съзидание -

изгря дъгата в образ на светлик,

превърнал се в очарование

чрез съграден за двамата ни лик.

- Дори когато с тебе пишем стих,

гласът на любовта остава мил и тих.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Градациите на любовното чувство, наистина са неизброими, но тук се посова нейната дълбочинна основа, благодарение на която се запазва съпреживяването на влюбените, а неговото нъкърняване вече бележи гранична ситуация, чрез която любовта се самозащитава.
    Поздрав!
  • Понякога може и да не е толкова тих и мил, може да е като шум от много води ... и да заглушава дори здравия разум
  • Здравей Ласка, здравей, Анета!
    Много сте мили и двете с коментарите си.
    Поздрави!
  • Извървян път, достигната цел.
    Наистина гласа е мил и тих ...
    и на двама ви (понякога .

    Поздрав и усмивка.
  • Винаги е мил и тих гласът й!
Предложения
: ??:??